Специализация на играчите
За да се постигнат високи резултати в съвременния волейбол се налага да се профилират играчите така, че да могат да изпълняват тези дейности, с които се справят най-добре. Различават се следните специализации:
- разпределител - отговорност на този играч е да насочи топката към най-удачното място за атака. Той е освободен от посрещане на начален удар, но всяко второ докосване на топката "трябва" да премине през него. Разпределителят определя слабите места в отбраната на противника (например, нисък играч на предна линия или бавен централен блокировач) и организира комбинациите, за да освободи нападателите от блокада. Главни изисквания към него са съобразителност, пъргавост, повратливост, поглед върху играта, точен и мек пас. Понеже не участва в атаката, не е необходимо играчът на този пост да има висок ръст.
- нападател първи темп (център, главен блокировач) - отговорност на този играч е да напада от къса или ускорена топка в непосредствена близост до разпределителя. Освен това, понеже играе главно в центъра на първа линия, той участва във всички блокади. Главни изисквания към него са бързина и отскокливост. Поради необходимостта да участва във всички блокади, обикновено това са високоръстови играчи.
- нападател втори темп (посрещач, краен нападател) - отговорност на този играч е да завършва комбинациите обикновено близо до края на мрежата. Освен това той напада и при топки, при които не може да се осъществи комбинация, т.нар. трудни топки. Обикновено тези играчи участват и в посрещането на топката при начален удар. Главни изисквания към тях са психическа устойчивост, богат арсенал от нападащи удари, мощно нападение.
- диагонал - този играч играе в зоната диагонална на разпределителя, обикновено не участва в посрещането на топката. Напада най-вече в зона 2 и много често от задна линия. Понеже не участва в посрещането на топката, обикновено са ръстови състезатели с много мощен удар.
- либеро - играч, изпълняващ строго защитни функции. Може да замести всеки един от отбора на втора линия, като това не се брои за смяна. Не може да напада топки по-високи от височината на мрежата, не може да вдига топката с две ръце отгоре от първа линия, не може да изпълнява начален удар. Обикновено е единият от посрещачите. Главни изисквания - бързина, повратливост, стабилна психика и добро посрещане. Използва главно пас с две ръце отдолу. Понеже не се използва в нападение или блокада, обикновено е нискоръстов играч.
Схеми на игра
4-2
Схема на игра с двама разпределители. Винаги на първа линия има един разпределител и двама нападатели. Влизането на разпределителя за вдигане се вижда на първите три диаграми по-горе. Понеже винаги има само двама нападатели, тази схема не се използва при професионалните волейболни отбори. Поради леснотата на използването ѝ се използва най-вече от аматьори и начинаещи отбори.
5-1
Схема на игра с един разпределител. Влизането на разпределителя е показано на всичките 6 диаграми по-горе. Използва се от почти всички професионални отбори, поради възможността за тясна специализация на всички играчи.
6-1
Схема на игра с двама разпределители, които винаги влизат от задна линия. Влизането на разпределителя за вдигане е показано на последните три диаграми по-горе. Теоретично това е най-добрата схема, понеже винаги имаме 3-ма нападатели на предна линия. Проблем в реализирането ѝ обаче е необходимостта от наличието на двама универсални играчи - разпределители-нападатели, които когато са на първа линия да нападат, а когато са на втора линия да вдигат топката. Това определя много малкото използване на тази схема в съвременния волейбол. Тази система за нападение е известна като "6-2",но по-правилно е да се нарича "6-1", тъй като шест е броят на нападателите, а разпределителят е само един ( когато премине на първа линия той става нападател, а неговия диагонал - разпределител).
Схема на влизане на разпределителя от различните зони. Номерата показват в коя зона се намира играчът. Разпределителят е даден в синьо. С червени стрелки за показани възможни атаки.
Комбинации
Комбинациите са предварително уговорени методи за нападение от няколко нападатели с цел разкъсване на противниковата блокада. Идеалната комбинация е, когато топката може да бъде нападната от няколко играчи по време на нейния полет.
Различаваме следните комбинации:
Различаваме следните комбинации:
- Ешелон - при тази комбинация центърът тръгва близо до разпределителя, а посрещачът напада близо до антената. Това е най - често използваната комбинация в съвременния волейбол, поради бързината на изпълнение и отдалечеността на двамата нападатели.
- Кръст - посрещачът тръгва за бърза топка, а центърът тръгва към антената. Целта е да се кръстосат пътищата им, и по този начин да се сблъскат блокиращите, ако те блокират даден нападател.
- Обратен кръст - центърът тръгва за остра топка към антената, а посрещачът тръгва за висока топка до разпределителя. Целта е отново да се сблъскат блокиращите. Отстранява недостатъка на класическия кръст за универсалност на нападателите.
- Възел - центърът напада на къса топка, а другият нападател се засилва и отскача точно зад него. Целта е да се скрие засилването на втория нападател, и да се нанесе ударът, когато блокът е вече паднал. Често се използва с нападение от втора линия (в българския отбор така напада Матей Казийски). Други наименования на тази комбинация са "заслон" и "пайп".