Играчите на волейбол трябва да притежават следните умения: изпълнение на начален удар, пас, вдигане, атака, блокада, поемане (защита). Поради правилото, че всеки един играч трябва да премине през всички зони на полето, всеки един от играчите трябва да притежава базовите умения.
Изпълнение на начален удар
С изпълнението на начален удар започва играта. Началният удар е първата атака на отбора и доброто му изпълнение е от важно значение за развитието на отиграването. Различават се няколко начина на изпълнение на начален удар:
- начален удар отдолу - изпълнява се като се подхвърли топката на 50 - 60 см. с едната ръка и с другата ръка се замахва отдолу, така че да се нанесе удар в долната част на топката. Ударът може да се нанесе и със свита в юмрук ръка. Изпълнява се само от слабо подготвени волейболисти, защото е много лесен за изпълнение, но е лесен и за посрещане от противника. Разновидност на този начален удар е "удар до небето". Изпълнява се, така че топката да излети силно нагоре и слънцето да пречи на поемащите да я видят.
- начален удар отгоре (горен лицев начален удар) - топката се удря с ръката, с която се пише; първо кракът, противоположен на ръката, с която се пише, се изнася напред; топката се хваща с ръката, която отговаря на изнесения крак, така че когато се пусне, да падне точно до (но не върху) изнесения крак; първоначално ръката, с която се пише, е изнесена над главата и е леко отпусната; топката се хвърля над главата, така че да не отиде зад играча и се удря с другата ръка, но при удара топката се удря с цялата ръка a не с юмрук. В зависимост от начина на удар по топката, може да се получи силов начален удар, въртелив начален удар и планиращ начален удар.
- страничен начален удар - топката се подхвърля над главата или малко встрани от тялото и с въртеливо движение на другата ръка се нанася удар по нея. Лесно се постига въртелив начален удар, но е трудно да се контролира посоката му.
- начален удар с отскок - топката се подхвърля високо на около 1-2 м напред, отскача се и се напада както при нападение. Получава се много мощен начален удар, но е много труден за изпълнение.
Пас
Пасовете служат за предаване на топката от един играч на друг. Различават се следните видове пасове:
- пас с две ръце отдолу - лявата ръка се свива в юмрук, а дясната обхваща юмрука (или обратното). Ръцете се насочват на 45 градуса надолу и се изпъват максимално. Топката трябва да попадне между китките и лакътя. При посрещане на силни удари, може да се отпуснат малко ръцете за смекчаване на силата на удара. Използва се най-вече за защита и посрещане на начален удар.
- пас с една ръка отдолу - при посрещане на отдалечени топки, най-вече с приземяване. Различават се два удара на топката - с вътрешната част на ръката, при приземяване наляво или надясно, и с външната част на ръката - при приземяване напред.
- пас с две ръце отгоре - изпълнява се с възглавничките на пръстите като палците и показалците трябва да образуват равнобедрен триъгълник. Топката се поема над челото. Този пас се отличава със значителна прецизност и за това се използва главно при вдигане и разпределяне на топката.
Вдигане (разпределяне)
Вдигането е подаване на топката за нападение. Това е една от най-отговорните части на играта, защото без добре вдигната топка не може да се извърши добро нападение и топката ще бъде отбита. От разпределянето зависи дали нападателят ще има солидна блокада срещу себе си, или ще може да нападне в комфортни условия. За да се постигне максимална прецизност при подаването на топката, вдигането се осъществява главно с пас отгоре.
Вдигането се извършва предимно от играча, намиращ се в зона 3. При елитните отбори всяка втора топка се подава (при възможност) на границата между зона 2 и 3 и има специализирани играчи, които от всяка зона отиват там, за да вдигнат топката - това са т.нар. разпределители.
Вдигането се извършва предимно от играча, намиращ се в зона 3. При елитните отбори всяка втора топка се подава (при възможност) на границата между зона 2 и 3 и има специализирани играчи, които от всяка зона отиват там, за да вдигнат топката - това са т.нар. разпределители.
Атака
Всички действия, прехвърлящи топката в противниковото поле, с изключение на начален удар и блокада, се считат за атака.
Атаката най-често се извършва с мощен удар по топката, подадена от вдигащия играч. Обикновено това е третият удар на отбора.
За да се извърши правилно атакуващият удар, играчът, който го нанася, трябва да е с лице към мрежата, отдалечен около 3 метра от нея. От тази позиция той може оптимално да се засили и да направи максимално висок отскок. Последната крачка от засилването се прави малко по-голяма, за да се преобразува хоризонталната скорост във вертикална. Заедно с нея се прави замах с ръцете, като свободната ръка спира на височината на рамената, а удрящата се изнася назад. При удара се използват както мускулите на ръката, така и коремните мускули. Направлението на топката се задава от китката, която насочва топката при удара.
При неудобна топка или при тройна блокада може да се нанесе лъжлив удар или топката да се пусне с върховете на пръстите или с леко "почукване". Важно при това действие е то да бъде достатъчно кратко, за да няма маркиране от страна на съдиите на "носена топка". Топката се насочва точно зад ръцете на блокиращите или към празно място на полето на противника. Когато вдигната топка е много близко до блокадата, тя може да се натисне.
Има няколко вида нападения:
Атаката най-често се извършва с мощен удар по топката, подадена от вдигащия играч. Обикновено това е третият удар на отбора.
За да се извърши правилно атакуващият удар, играчът, който го нанася, трябва да е с лице към мрежата, отдалечен около 3 метра от нея. От тази позиция той може оптимално да се засили и да направи максимално висок отскок. Последната крачка от засилването се прави малко по-голяма, за да се преобразува хоризонталната скорост във вертикална. Заедно с нея се прави замах с ръцете, като свободната ръка спира на височината на рамената, а удрящата се изнася назад. При удара се използват както мускулите на ръката, така и коремните мускули. Направлението на топката се задава от китката, която насочва топката при удара.
При неудобна топка или при тройна блокада може да се нанесе лъжлив удар или топката да се пусне с върховете на пръстите или с леко "почукване". Важно при това действие е то да бъде достатъчно кратко, за да няма маркиране от страна на съдиите на "носена топка". Топката се насочва точно зад ръцете на блокиращите или към празно място на полето на противника. Когато вдигната топка е много близко до блокадата, тя може да се натисне.
Има няколко вида нападения:
- нападение от втори темп (обикновена топка)- извършва се с високо вдигната топка в краищата на игрището
- нападение от първи темп (къса топка) - извършва се в близост до разпределителя, като топката се подава над мрежата само толкова, колкото да се удари
- метърче (бърза или заострена топка) - топката се подава без голяма парабола към краищата на игрището
- нападение от втора линия - топката се напада от нападател, намиращ се на втора линия (зони 1,6,5), който трябва да отскочи зад триметровата линия.
- нападение по правата;
- нападение по диагонала;
- нападение по късия диагонал.
Блокада
Блокада наричаме действията на играчите по прихващане на полета на топката над мрежата.
Блокадата може да бъде единична (изпълнена от един играч) и групова (изпълнена от двама или трима играчи). Освен това блокадата може да бъде активна (ръцете се вкарват в полето на противника, така че топката, отскочила от тях, да падне направо в неговото поле) и пасивна (ръцете се оставят малко по-назад и по-отпуснати, като целта на блокадата е да се омекоти силата на нападението и да може да бъде поета топката от защитниците).
Блокадата е ефективно противодействие на противниковото нападение. Добре поставената блокада не само спира нападението, но и в болшинството от случаите води до отбелязване на точка. Освен това тя е със силен психологически ефект. След две три успешни блокади, противниковият нападател се обезкуражава и обикновено започва да нанася по леки и лъжливи удари, които лесно могат да бъдат отиграни от защитниците.
Блокада могат да извършват само играчите от първа линия (зони 2, 3, 4). Докосването на топката до ръцете на блокиращите не се брои за удар и с топката може да играят и хората участвали в блокадата. При групова блокада топката може да се удари едновременно от един, двама или трима играчи!
Отскачането за блокада трябва да стане според отдалечеността на нападателя от мрежата. Ако противникът изпълнява къса топка, блокиращият отскача заедно с нападателя, ако се изпълнява обикновена топка близо до мрежата, блокиращият отскача при замахването на нападателя, а при нападение от втора линия, блокиращият трябва да отскочи при преминаването на ръката на нападателя на хоризонталата на тялото. Това са относителни моменти, които зависят от конкретния нападател и блокиращ, и трябва да се актуализират по време на срещата.
При блокада може да се "бръкне" в полето на противника, но трябва да се докосне топката след атаката, защото в противен случай се счита за грешка.
Блокадата може да бъде единична (изпълнена от един играч) и групова (изпълнена от двама или трима играчи). Освен това блокадата може да бъде активна (ръцете се вкарват в полето на противника, така че топката, отскочила от тях, да падне направо в неговото поле) и пасивна (ръцете се оставят малко по-назад и по-отпуснати, като целта на блокадата е да се омекоти силата на нападението и да може да бъде поета топката от защитниците).
Блокадата е ефективно противодействие на противниковото нападение. Добре поставената блокада не само спира нападението, но и в болшинството от случаите води до отбелязване на точка. Освен това тя е със силен психологически ефект. След две три успешни блокади, противниковият нападател се обезкуражава и обикновено започва да нанася по леки и лъжливи удари, които лесно могат да бъдат отиграни от защитниците.
Блокада могат да извършват само играчите от първа линия (зони 2, 3, 4). Докосването на топката до ръцете на блокиращите не се брои за удар и с топката може да играят и хората участвали в блокадата. При групова блокада топката може да се удари едновременно от един, двама или трима играчи!
Отскачането за блокада трябва да стане според отдалечеността на нападателя от мрежата. Ако противникът изпълнява къса топка, блокиращият отскача заедно с нападателя, ако се изпълнява обикновена топка близо до мрежата, блокиращият отскача при замахването на нападателя, а при нападение от втора линия, блокиращият трябва да отскочи при преминаването на ръката на нападателя на хоризонталата на тялото. Това са относителни моменти, които зависят от конкретния нападател и блокиращ, и трябва да се актуализират по време на срещата.
При блокада може да се "бръкне" в полето на противника, но трябва да се докосне топката след атаката, защото в противен случай се счита за грешка.
Посрещане (защита)
Възможните отигравания на играчите след начален удар или нападение на противника са посрещане или защита. Посрещането обикновено се изпълнява с две ръце отдолу, понеже по този начин има по-малка вероятност от т.нар. "носене" на топката, за разлика от посрещането отгоре. При защита често се налага да се приема топката с една ръка при падане (извършва се приземяване). Най-важно за добрата защита е пласирането по игрището. Защитникът трябва да е заел позиция така, че да бъде на мястото на най-вероятното направление на топката. Той трябва да е приклекнал ниско, но така, че да може да направи крачка във всяка посока. Затова тежестта на тялото трябва да е върху пръстите на краката.